Метадонът ((RS)-6-Диметиламино-4,4-дифенилхептан-3-он) е опиоиден анагелтик (синтетичен опиат с обезболяващо действие), потискащ действието на централната нервна система (депресант). Използва се за лечение на опиоидна зависимост (например към хероин) – за детоксификация или поддържащо лечение. В редки случаи се използва и за лечението на хронична болка. Действието на метадона е значително по-дълго от това на опиати като морфина и хероина – средно около 24 ч.
В Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични метадонът е включен в Списък II – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Може да бъде предписван само на пациентите на програми за лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти (метадонови/поддържащи програми) от лекуващия им психиатър.
Повтарящата се употреба на метадон води до развитието на толеранс, също както при употребата на морфин. При някои хора толерансът (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект) се развива по-бавно.
Употребата на метадон (както и на всички други опиоиди) води до развитието на сериозна психологическа и физическа зависимост. Абстинентните симптоми са подобни на тези от други опиоиди, но се характеризират с по-бавно начало, по-лека тежест и по-голяма продължителност.
Метадона може да окаже негативно въздействие върху дейности, изискващи повишена концентрация и внимание, сред които шофиране и работа с машини, най-вече преди пациентът да се е стабилизирал (още е в началото на лечението си).
Също както при хероина и морфина, при употребата на метадон има риск от предозиране и смърт.
Метадонът не трябва да се използва за лечение на зависимост към други вещества освен на зависимост към опиоиди (хероин, морфин, други опиати).
Метадонът е депресант на централната нервна система, което означава, че забавя функциите на тялото, също както и другите опиати. Това води до отслабване на физическата и емоционална болка.
Появяват се усещания за топлина и отпускане, тревожността отслабва. Може да се появи чувство на лека еуфория.
Дишането и биенето на сърцето се забавят, температурата на тялото спада. Зениците се свиват, функциите на червата се забавят.
С течение на времето тялото се адаптира към действието на метадона и ефектите му отслабват (повишаване на толеранса).
Важно: Тъй като метадонът се свързва с мю-рецепторите (опиевите рецептори) в мозъка за дълго време, хората, които вземат хероин след употреба на метадон, не могат да усетят ефектите на хероина. Понякога са нужни до 2 седмици, за да се „освободят“ рецепторите от метадона.
Това обаче не се отнася до ефекта на двете вещества върху дишането – хероинът го потиска, независимо дали употребяващият може да усети другите ефекти или не. Затова при едновременна употреба на метадон и хероин, или при увеличаване на дозата хероин с цел да се усетят ефектите му, съществува голям риск от свръхдоза.
Както и всяко друго лекарство, метадонът може да има нежелани ефекти. Те могат да бъдат:
• слабост, сънливост;
• главоболие, временна загуба на съзнание (синкоп);
• напълняване, задръжка на течности, анорексия;
• еуфория, халюцинации, безсъние, загуба на ориентация, намалено либидо;
• неясно виждане;
• световъртеж;
• нарушения на сърдечния ритъм: брадикардия, палпитации, удължен QT-интервал (състояние, при което се появява внезапна сърдечна аритмия, която пречи на сърцето да изпомпва достатъчно кръв, необходима на тялото. Този недостиг на кръв може да доведе до смърт.);
• зачервяване на лицето, ниско кръвно налягане;
• белодробен оток, потискане на дишането;
• гадене, повръщане, запек;
• възпаление на езика, сухота в устата;
• нарушена функция на жлъчните пътища;
• обриви, сърбежи, силно потене;
• задръжка на урина;
• намалена потентност при мъжете и липса на менструален цикъл при жените.
При продължителна употреба на метадон при поддържащо лечение повечето от нежеланите ефекти отслабват или изчезват.
Риск от свръхдоза
Свръхдозата може да възникне както при приема на твърде голямо количество метадон, така и при приема на по-малко количество, но в комбинация с други депресанти на централната нервна система (хероин или други опиати, бензодиазепини, барбитурати, алкохол). Свръхдоза може да възникне и при венозен прием на метадон. Симптомите могат да бъдат:
• потискане на дишането (забавено, повърхностно дишане);
• силно свити зеници;
• мускулна слабост;
• студена, влажна или посиняваща кожа;
• брадикардия (забавяне на сърдечния ритъм), ниско кръвно налягане;
• кома, сърдечно-съдова недостатъчност;
• спиране на сърцето и смърт.
Важно: Малки количества метадон са достатъчни да предизвикат свръхдоза и смърт при хора, които никога не са приемали такива вещества. Особено голям е рискът за децата. Поради тази причина в домашни условия медикаментът трябва да бъде съхраняван на недостъпни за децата места, в здраво затворена и надписана опаковка.