Морфин

Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо.

Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на наркотичните вещества.

Морфинът е основен представител на наркотичните аналгетици. Той е опиев алкалоид от пиперидин-фенантреновата група. Представлява бели кристалчета , получени чрез екстракция. В аптеките се продава в течно състояние / ампули/. Използва се като силен аналгетик на канцерогенни заболявания. Притежава силно аналгетично действие – премахва или предотвратява висцералната и посттравматичната болка, изменя нейната емоционална окраска и я прави по-търпима. Той повлиява предимно централните звена в патогенезата на болката, като взаимодейства със специфични опиоидни рецептори в ЦНС и в желатинозната субстанция на гръбначния мозък. Аналгетичният му ефект се дължи на понижаване възбудимостта на болковите центрове, с което оказва и противошоково действие.В по-големи дози има и сънотворен ефект при нарушения на съня свързани с болкови усещания. Има продължително действие /до 8 часа/. Болкоуспокояващото действие на морфина се съпровожда с еуфория, което обуславя възможността за възникване на болестно пристрастяване. Морфинът забавя и задълбочава дишането. Той понижава възбудимостта на центъра на кашлицата. В около 40 % от пациентите предизвиква повръщане, което е свързано с възбуждане на хеморецепторите в пусковата зона (trigger zone), разположена в area postrema на продълговатия мозък. На центъра на повръщането действа потискащо, поради което при морфиново отравяне еметичните средства не оказват ефект. Свива зениците (миоза) и намалява вътреочното налягане. След приемането му човек започва да изпитва чувство на физическо и душевно блаженство, изпада в лека унесеност и „потъва” в приятни сънища. Но освен ценно лекарство, опиумът е и много коварна отрова, защото след като я взема няколко пъти, човек се пристрастява към нея. Докато е под влиянието и, той изпитва измамно блаженство. Постепенно организмът привиква до такава степен към отровата, че вече не може без нея. След прекратяване действието на наркотика, човек чувства безсилие, подтиснатост, болки по цялото тяло. За да избегне тези неприятни усещания той е принуден отново да прибегне към отровата и то във все по-голяма доза. Това най-често довежда до привикване (морфинизъм, морфиномания), което вече е болестно състояние (наркомания), съпроводено с дълбоки психически разстройства и поражение на всички органи. За краткото време на блаженство наркоманът заплаща с жестоки мъки и с най-скъпото, което притежава – здравето. Той става зависим от опиума и готов на всичко, за да си го достави. Ако обаче се вземе голяма доза, морфинът може бързо да предизвика отравяне. Почти не се използва вече от наркоманите, тъй като чрез несложна химическа обработка се превръща в диацетилморфин, известен като хероин, неколкократно по-мощен наркотик.

Първоначално настъпва повдигане, повръщане, запек, задръжка на уринирането, явления на депресия. Наблюдават се и алергични реакции, световъртеж, сухост на лигавицата на гърлото, понижаване на артериалното налягане. Поради подтискане центъра на дишането се наблюдава разстройство на дишането, което се забавя и от време на време прекъсва. Обикновено крайният изход е летален.  По-късно се установило, че морфинът не е единственият алкалоид, съдържащ се в опиума. Открити били повече от 20 алкалоида, най-известните от които са кодеин, папаверин, тебаин, наркотин, пантопон и др. Тези алкалоиди на опиума намиран ценно лечебно приложение – папаверинът се прилага при лекуване на хипертония, кодеинът – против кашлица. Тебаинът обаче в дози до 0,1g предизвиква у човека опиянение и замъгляване на съзнанието. Както и папаверинът, този компонент на опиума действа на животните твърде силно и предизвиква парализа. Във фармацевтичната химия са правени опити за намиране на заместители на морфина, лишени от неговите недостатъци и притежаващи достойнствата му. Така се стига до откриването на аналогични производни на морфина – дионин (етилиран морфин), апоморфин и др. Употребата му сега се ограничава, поради голям риск от привикване и пристрастяване и високата му токсичност при малки деца и при лица в преклонна възраст.