Превантивни мерки

Основната цел на превенцията по отношение на проблемите, свързани с дроги, е най-общо казано предотвратяването на риска от злоупотреба с дроги сред дадено население и оттук – предотвратяване на риска от възникване на лични вреди или вреди на обществото. Често лансираната идея за “свободно от дроги общество” е много амбициозна, но малко реалистична. В повечето човешки общества редовната употреба на някакво психоактивни вещество е не само културално възприемчива, но и културално стимулирана.

Принцип 1. Превантивните програми трябва да увеличават защитните фактори  и/или да намаляват рисковите фактори.

Рискът от злоупотреба с наркотици включва взаимовръзката между броя вида рискови фактори (например антисоциално отношение или поведение) и защитни  фактори (например родителска подкрепа);

Потенциалното въздействие на специфични рискови и защитни фактори се променя с възрастта. Например рискови фактори вътре в семейството имат по-голямо въздействие върху по-малките деца, докато общуването с други лица, злоупотребяващи с наркотици, може да бъде много по-важен рисков фактор за младежите.

Ранната интервенция на рискови фактори (например агресивно поведение и слаб самоконтрол) често оказва по-голямо влияние, отколкото по-късната интервенция чрез промяна на жизнения път на детето (траекторията) далеч от проблемите  и към позитивно поведение;

Докато рисковите и защитни фактори могат да засегнат хора от всички групи, действието на тези фактори може да бъде различно в зависимост от възрастта на лицето, неговия пол, етническа принадлежност, култура и средата, в която се движи

Принцип 2. Превантивните програми трябва да бъдат насочени към всички форми на злоупотреба с наркотици, самостоятелно или в комбинация, включително и към употребата на легални наркотици от малолетни (напр. тютюн или алкохол), употребата на незаконни наркотици (например марихуана или хероин) и неуместна употреба на придобити по легален начин субстанции (например инхалатори), лекарства, отпускани със и без рецепта.

Принцип 3. Превантивните програми трябва да бъдат насочени към конкретния проблем със злоупотребата с наркотици в местната общност и към изменяемите рискови фактори, както и към заздравяване на установените защитни фактори.

Принцип 4. Превантивните програми трябва да бъдат така разработени, че да са насочени към характерните за населението или групата от хора рискове, като възраст, пол и етническа принадлежност, с цел подобряване ефективността на програмата.

Принцип 5. Фамилните програми за превенция трябва да укрепват семейните връзки и взаимоотношения и да включват умения за възпитаване; практика при разработването, дискутирането и прилагането на фамилни политики върху злоупотребата със субстанции и обучение по въпросите за наркотичните средства и информираност. Фамилните връзки са основата на взаимоотношенията между родители и деца. Връзките могат да бъдат заздравени чрез професионално обучение на родителската подкрепа на децата, общуването между родител и дете и ангажираност на родителите.

Родителският мониторинг и надзор са особено важни за превенция на злоупотребата с наркотици. Тези умения могат да бъдат подобрени посредством обучение по установяването на правила; техники за мониторинг, похвала за добро поведение и умерено последователно поведение, което отговаря на установените семейни  правила.

Обучаването по наркотичните вещества и информираността за родители и възпитатели утвърждава това, което децата научават за вредното действие на наркотиците, и открива възможности за фамилни дискусии по злоупотребата с легални  и нелегални субстанции.

Накратко, интервенциите за населението, фокусирани върху семейството, могат да променят в положителна посока специфичното поведение на родителите, а това може да понижи риска от злоупотреба с наркотици по -късно.

Принцип 6. Програмите за превенция могат да бъдат разработени така, че да се прилагат още в предучилищна възраст, обръщайки внимание на такива рискови фактори от злоупотреба с наркотици, като агресивно поведение, лоши социални умения и трудности в учебния процес.

Принцип 7. Програмите за превенция за учениците от началните училища трябва да имат за цел подобряване на учебните и социално-емоционални умения, като биват насочени към такива рискови фактори от злоупотреба, като ранна агресия, лоши резултати в училище и ученици, които не успяват да завършат. Обучението трябва да бъде съсредоточено върху развиване на следните умения:

Самоконтрол;

Емоционална ангажираност;

Комуникативност;

Решаване на социални проблеми;

Помощ в учебния процес, особено при четене.

Принцип 8. Програмите за превенция за основните училища или по-малките ученици и гимназиите трябва да подобряват учебните и социални компетенции  посредством развиване на следните умения:

Учебни навици и помощ;

Комуникативност;

Взаимоотношения с връстници;

Резултатност и самоувереност;

Умения за противодействие на наркотичните вещества;

Укрепване на отношенията “срещу наркотиците”;

Лична отговорност срещу злоупотребата с наркотици.

Принцип 9. Програмите за превенция, насочени към населението в такива ключови моменти, като отиването в средно училище, могат да имат ползотворно влияние дори и сред високорисковите семейства и деца. Такива интервенции не са насочени само към рисковото население, следователно намаляват класифицирането и насърчават връзките с училището и общността

Принцип 10. Превантивни програми, базирани в общността, които съчетават две или повече ефективни програми, като тези, базирани в семейството и в училището, могат да бъдат по-резултатни, отколкото една самостоятелна програма.

Принцип 11. Превантивни програми, базирани в общността, които достигат до населението на множество места (например: училища, клубове, религиозни организации и медии), са най-ефикасни, когато предават логични и широкообхватни послания на всяко едно място.

Принцип 12. Когато общността адаптира програмите така, че да отговарят на нейните нужди, социални норми или отличителни културни изисквания, те трябва да запазят ключовите елементи на първоначалната интервенция, която включва:

Структура (как е организирана и структурирана програмата);

Съдържание (информацията, уменията и стратегиите на програмата);

Предоставяне (по какъв начин е адаптирана програмата, приложена на практика, и оценена).

Принцип 13. Превантивните програми трябва да бъдат дългосрочни с многократни интервенции (т.е. интензивни програми), за да затвърдят първоначалните цели на превенцията. Изследванията сочат, че ползата от превантивни програми в основните училища намалява, ако в гимназиите липсват такива.

Принцип 14. Превантивните програми трябва да включват обучение на учители за това как най-добре да организират работата в клас, като награждават доброто поведение на учениците. Техники като тези насърчават позитивното поведение на учениците, техните резултати, мотивираност за обучение и връзки с училището.

 Принцип 15. Превантивните програми са най-резултатни, когато прилагат взаимносвързващи техники, като дискусии между групи връстници, както и ролята на родителите. Това спомага за активно участие в обучението по злоупотреба с наркотици и заздравява придобитите умения.