История и употреба
Най-ранните данни за употребата на канабис според някои учени са открити в китайските медицински свитъци от периода на император Шен Нунг –2737 г. пр Хр., а според други – 400-500 г. пр. Хр. В древната китайска медицина канабисът е използван като болкоуспокояващо средство. Към средните векове, употребата му в медицината намалява. От около 600-та г. пр. Хр. канабисът започва да се употребява предимно като наркотично вещество. От Китай той е пренесен в Индия, а днес е известен вцелия свят.
Характеристика
Канабисът е конопено растение. Смолата му съдържа много вещества със сходна структура, но с различна активност, които най-общо се наричат – канабиноиди. Основният психоактивен компонент на канабиса е THC-делта1-тетрахидроканабинол. Дозата THC, предизвикваща типичния ефект на канабиса е 10 мг.
Форми и начин на употреба
Форми на употреба
Продуктите на канабиса се отличават по процентното съдържание на THC.
Марихуана: Получава се от изсушени и нарязани стебла, листа и цъфтящи връхчета, в които съдържанието на THC /активното вещество/ е 0,2-1%. Цветът й може да бъде зелен, кафяв или сив.
Ганджа: Приготвя се от цъфтящите върхове и цветове на растението. Съдържанието на THC е до 6%.
Хашиш: Извлича се от смолата по върховете на конопа- от 5 до 8 пъти по-силен от обикновената марихуана.
Хашишово масло: Получава се от изварените в спирт връхчета на конопа. Съдържанието на THC е до 60%.
Начин на употреба
Канабисът може да се пуши, като действието продължава 2-4 часа. При поглъщане то е от 4 до 12 часа.
Признаци и ефекти при употреба
Ефектите при употребата на канабис зависят от вида му, начина на приемане, предишния опит, очакванията на употребяващия и от смесването му с други вещества. Най-често те се изразяват чрез: зачервени очи с широки зеници; повишено кръвно налягане; ускорен пулс; нарушена координация и забавени реакции; повишен апетит; сухота в устата; интензификация на възприятията.
Изключително важни, но най-често пренебрегвани са психичните промени при употребата на канабиса. Те могат да бъдат когнитивни и емоционални.
Когнитивните промени се характеризират чрез нарушение на краткосрочната памет; нарушено чувство за пространствена и времева ориентация; намалена способност за концентрация и съсредоточаване.
Емоционалните промени биват позитивни – безгрижие и отпуснатост, смях, бъбривост, отнесеност, а негативните – безпокойство, подозрителност, обърканост, страх.
Последици при продължителна употреба
При продължителна употреба последиците могат да бъдат:
За физическото здраве:
Увреждания, преди всичко на дихателните пътища – хроничен бронхит и белодробен рак; влияние върху имунната система; намаляване на репродуктивните способности.
За психичното здраве:
Възможни са личностни промени. Преживяване на негативни настроения и нагласи. Може да предизвика психози, депресивни състояния, да отключи генетично заложени психични отклонения. Не е изключена появата на т. нар. Амотивационен синдром – пасивност, загуба на обичайните интереси, непродуктивност и пълна липса на амбиции.
Зависимост, aбстиненция и предозиране
Зависимост – Може да доведе до формиране на зависимост. Когато употребяващият отделя по-голямата част от времето си за търсене и употреба на марихуана и това се отразява на социалния (училище, приятели, работа) и семейния му живот, се казва, че този човек е зависим от веществото.
Абстиненция -Някои “тежки” употребяващи марихуана показват признаци на зависимост, развиват абстинентни симптоми, когато спрат да използват веществото. Проведени експерименти при изследване на абстиненцията от марихуана показват, че при някои хора се проявяват симптоми като безпокойство, загуба на апетит, проблеми със съня, загуба на тегло и треперене на ръцете.
Предозиране – При много висока концентрация на THC са възможни смущения в сърдечната дейност, в стомашно-чревния тракт, дразнене на лигавицата на бронхите. До предозиране може да доведе и комбинацията с алкохол и други психоактивни вещества