Видове превенция

Често лансираната идея за “свободно от дроги общество” е много амбициозна, но малко
реалистична. В повечето общества редовната употреба на някакво психоактивно
вещество е не само културално възприемчива,но и културално стимулирана.

Поради това нерядко се налага целите на превенцията гъвкаво да се адаптират към културалната среда и традиционно изградените навици и да преследват не толкова пълно въздържание, колкото
да контролират моделите и тенденциите на употреба, които са тясно свързани с
нежелани усложнения – например превенция на честата употреба или на проблемната употреба.

Съществуват три равнища на превенция, които обхващат всички нейни аспекти:

■  Първична превенция – стреми се да се предотврати развитие на разстройство,
процес или проблем, които все още не са възникнали;

■  Вторична превенция – стреми се да се открие и прекрати или да се модифоцира
към по-добро развитието на разстройство, процес или проблем във възможно
най-ранния етап;

■  Третична превенция – стреми се да се спре или да се забави прогресирането на
разстройство, процес или проблем и техните последствия, въпреки че основното
състояние продължава да съществува.

В последно време програмите за превенция се описват в зависимост от целевата група и степента на интервенция, за която са разработени:

Универсалните програми са разработени за всички слоеве на населението.  Целта на универсалната превенция е да възпре или да забави настъпването на употребата на наркотици чрез осигуряване на всички необходими умения и информация. Универсалните програми за превенция се прилагат за големи групи и без предварителен скрининг за риск от употреба на наркотици, като се допуска, че всички членове на дадената група са изправени пред равен риск от започване на употреба.

Селективните програми са насочени към специфични подгрупи от населението, при които рискът по отношение на употребата на наркотици е значимо по-висок от средния – в близко бъдеще или през живота. Често пъти тази по-висока уязвимост по отношение на употребата на наркотици произтича от социалното изключване на тези групи (напр. млади зконо нарушители, отпаднали от училище, ученици, които не се справят в училище). Основното предимство от фокусирането върху уязвимите групи е това, че те вече са идентифицирани на много места и по много поводи. Въпреки нарастващото им политическо значение, рисковите фактори при уязвимите групи младежи като млади закононарушители, бездомни, бягащите от училище, социално слабите и младежи от малцинствата, рядко се поставят на дневен ред.

Индикативните програми са разработени за хора, за които ясни
индикатори показват висока степен на индивидуален риск от развитието на зависимост към наркотици на по-късен етап в живота (напр. психични разстройства, неуспехи в училище, „антисоциално” поведение) или които показват ранни признаци на проблемна употреба на наркотици (но не и клинични критерии за зависимост). Целта на индикативните превантивни усилия не е непременно да предотврати започването на употреба на наркотици, а да предотврати (бързото) развитие на зависимост, да намали честотата на употреба или да попречи на преминаването към по – вредни форми на употреба (напр. инжектиране).