В началото на 90-те години на миналия век в страните от Европейския съюз започват да се разпространяват така наречените „дизайнерски наркотици“. Това са синтетични (синтезирани в лаборатория) психоактивни вещества, чиято химическа структура прилича на тази на вече забранени наркотици, и е променена с цел заобикаляне на закона. По този начин се създават нови вещества, чието действие е подобно на вече забранените им аналози (имащи подобни фармакологични свойства).
Определението за ново психоактивно вещество е следното: „ново наркотично или психотропно вещество, в чиста форма или под формата на препарат, което не е включено в Конвенцията на ООН по упойващите вещества от 1961 г. или в Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, и което може да представлява опасност за здравето на гражданите, сравнима с опасността от веществата, включени в тези конвенции.“
Терминът „нов“ не се отнася толкова до новосъздадено вещество, а по-скоро до схващането, че веществото е предмет на нова злоупотреба. В действителност, повечето нови психоактивни вещества са създадени много преди да започнат да се разпространяват като наркотици, някои съществуват от 30-40 години или повече.
В края на 2016 г. Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) наблюдава повече от 620 нови психоактивни вещества, които се продават на европейския пазар за наркотици. Тези вещества не са обхванати от международните механизми за контрол и включват широк кръг наркотици, между които синтетични канабиноиди, стимуланти, опиоиди и бензодиазепини. В повечето случаи те се предлагат на пазара като „законни“ заместители на незаконни наркотици, а други се предлагат на малки групи хора, желаещи да експериментират с тях заради предполагаеми нови ефекти.
Днес много голяма част от новите психоактивни вещества вече са забранени от законите в отделните държави. Във Великобритания са забранени всичките. Поради бързото им включване в забранителните списъци, определението „легални наркотици“, което все още се използва понякога, в повечето случаи е погрешно.
В България най-разпространена е употребата на веществата от групата на синтетичните канабиноиди. Тъй като те се смесват с растителна маса с цел да се пушат, най-често на жаргон са наричани „чай“, „билка“, „тамян“.