Зависимост

Какво e зависимостта?

Много родители на зависими, които не познават болестта смятат, че техните деца са безволеви и че с малко повече дисциплина и воля могат да се справят със зависимостта. Много е важно да се знае, че когато говорим за зависимост волята е последното нещо, което взима участие във възстановяването. „Воля” и „зависимост” са взаимоизключващи се понятия.

Синдромът на зависимост е описан в МКБ-10 (десета ревизия на Международната класификация на болестите) по следния начин: „съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва следните симптоми:

–    силно желание за приемане на веществото;
–    затруднен контрол върху приема;
–    продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици;
–    даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти;
–    повишен толеранс;
–    понякога физиологично състояние на абстиненция.“

При наличие на 3 или повече от гореописаните симптоми, които са се проявили едновременно през последната една година бихме могли да имаме съмнение за зависимост. Такава диагноза обаче може да се постави единствено от психиатър.

Трябва да уточним, че хазартната зависимост също е призната диагноза и присъства в МКБ-10, но в друг раздел. Патологичното влечение към хазарт се характеризира с често повтарящи се епизоди на хазартна игра, които доминират в живота на пациента до такава степен, че са в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти.

Казано накратко, зависимостта е заболяване с хронично-рецидивиращ характер на протичане, което предизвиква трайни промени в мозъчната биохимия. Това означава, че излекуването може да се случи без, с един или с няколко рецидива (връщане към употребата). Много е важно на зависимите да се гледа като на хора, които имат нужда от помощ и лечение.

Физическа и психологическа зависимост

Психологическата зависимост се изразява в компулсивна (натрапчива) употреба въпреки вредите, които нанася тя. Характеризира се с невъзможност да се прекрати употребата, невъзможност за изпълнение на работни, социални и семейни задължения. Зависимият човек чувства, че не би могъл да функционира нормално в ежедневието си, ако не е употребил дадено вещество.

Физическата зависимост се характеризира с развиване на толеранс и абстинентни симптоми (физически или психически) при прекъсване на употребата. Тя може да възникне поради хронична употреба на много вещества – включително и много от лекарствата с лекарско предписание (например бензодиазепини и опиоидни болкоуспокояващи), дори ако се взимат според предписанията.

Интересен факт е, че зад физическата и психологическата зависимост стоят различни структури в мозъка. Често пъти разграничението между двете е трудно.

Какво са толеранс и абстиненция?

Повишеният толеранс най-общо представлява привикване на организма на употребяващия към веществото. Употребяващият започва да усеща ефектите му по-слабо и обикновено увеличава дозата, за да изпитва първоначалните ефекти.

Абстиненцията представлява група симптоми с различна тежест и в съчетания помежду си, които се появяват след пълно спиране или намаляване приема на веществото, употребявано редовно дълго време. Началото и протичането на абстинентното състояние са ограничени във времето и зависят от типа на веществото и дозата, достигната непосредствено преди спиране на употребата. Абстинентното състояние може да е усложнено с гърчове.

Зависимостта към психоактивни вещества е процес, който се развива постепенно и преминава през различни етапи. Човек не става зависим веднага след първия прием на вещество.