Често лансираната идея за “свободно от дроги общество” е много амбициозна, но малко
реалистична. В повечето общества редовната употреба на някакво психоактивно
вещество е не само културално възприемчива,но и културално стимулирана.
Поради това нерядко се налага целите на превенцията гъвкаво да се адаптират към културалната среда и традиционно изградените навици и да преследват не толкова пълно въздържание, колкото
да контролират моделите и тенденциите на употреба, които са тясно свързани с
нежелани усложнения – например превенция на честата употреба или на проблемната употреба.
Съществуват три равнища на превенция, които обхващат всички нейни аспекти:
■ Първична превенция – стреми се да се предотврати развитие на разстройство,
процес или проблем, които все още не са възникнали;
■ Вторична превенция – стреми се да се открие и прекрати или да се модифоцира
към по-добро развитието на разстройство, процес или проблем във възможно
най-ранния етап;
■ Третична превенция – стреми се да се спре или да се забави прогресирането на
разстройство, процес или проблем и техните последствия, въпреки че основното
състояние продължава да съществува.
В последно време програмите за превенция се описват в зависимост от целевата група и степента на интервенция, за която са разработени:
■ Универсалните програми са разработени за всички слоеве на населението. Целта на универсалната превенция е да възпре или да забави настъпването на употребата на наркотици чрез осигуряване на всички необходими умения и информация. Универсалните програми за превенция се прилагат за големи групи и без предварителен скрининг за риск от употреба на наркотици, като се допуска, че всички членове на дадената група са изправени пред равен риск от започване на употреба.
■ Селективните програми са насочени към специфични подгрупи от населението, при които рискът по отношение на употребата на наркотици е значимо по-висок от средния – в близко бъдеще или през живота. Често пъти тази по-висока уязвимост по отношение на употребата на наркотици произтича от социалното изключване на тези групи (напр. млади зконо нарушители, отпаднали от училище, ученици, които не се справят в училище). Основното предимство от фокусирането върху уязвимите групи е това, че те вече са идентифицирани на много места и по много поводи. Въпреки нарастващото им политическо значение, рисковите фактори при уязвимите групи младежи като млади закононарушители, бездомни, бягащите от училище, социално слабите и младежи от малцинствата, рядко се поставят на дневен ред.
■ Индикативните програми са разработени за хора, за които ясни
индикатори показват висока степен на индивидуален риск от развитието на зависимост към наркотици на по-късен етап в живота (напр. психични разстройства, неуспехи в училище, „антисоциално” поведение) или които показват ранни признаци на проблемна употреба на наркотици (но не и клинични критерии за зависимост). Целта на индикативните превантивни усилия не е непременно да предотврати започването на употреба на наркотици, а да предотврати (бързото) развитие на зависимост, да намали честотата на употреба или да попречи на преминаването към по – вредни форми на употреба (напр. инжектиране).