Транквилизаторите са група лекарства, които се появяват на пазара приблизително през 1950 година и към днешна дата са едни от най-често използваните средства. В миналото са разделяни на големи и малки, включващи определени групи, но поради несъответствие на наименованието с показанията за тяхното приложение, рисковете от развитие на зависимост и нежелани ефекти, термините бързо губят популярност.
Какво представляват транквилизаторите?
Транквилизаторите са група лекарствени вещества, които имат способността да премахват нервното напрежение, чувството за страх и безпокойство. Създават апатично усещане при възникване на стресови обстоятелства. Транквилизаторите имат седативен ефект и улесняват настъпването на съня, като някои от тях намират успешно приложение и в комплексната терапия при гърчове с различна етиология.
Транквилизаторите се наричат още и анксиолитици и премахват симптомите на тревожност (страх, безпокойство, несигурност, гадене, изпотяване, проблеми със съня и други).
Включват няколко основни групи медикаменти:производни на бензодиазепина: хлордиазепоксид, диазепам, оксазепам, лоразепам, алпразолам, бромазепам, мидазолам и други производни на дифенилметана: хидроксизин, каптодиам карбамати: мепробамат, емилкамат барбитурати: фенобарбитал, секобарбитал производни на азаспиродеканедиона: буспирон антидепресанти: трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратната реабсорбция на серотониннякои бета-блокери: пропранолол други: гепирон, етифоксин, мефеноксалон, гедокарнил.
Основните средства, използвани най-често в клиничната практика са многобройните представители на бензодиазепините, а препаратите от групата на барбитуратите се използват най-рядко, поради по-ниска ефективност и по-високи рискове в сравнение с производните на бензодиазепина.
Бензодиазепините намират приложение за краткосрочно лечение на различните видове тревожни разстройства, остра тревожност и други, като продължителният прием крие рискове от развитие на лекарствена зависимост.
Някои от проявите при тревожност се повлияват успешно от представители на бета-блокерите, които потискат активираната симпатикусова система и облекчават свързаните с това признаци (палпитации, тремор, повишено артериално налягане и други).
Много от антидепресантите притежават в известна степен анксиолитичен ефект и могат да се използват в терапията при тревожност, като рисковете от развитие на зависимост са много по-ниски.
В зависимост от възрастта, тежестта на симптомите, вида на заболяването, наличието на подлежащи болести, прием на други медикаменти при всеки отделен пациент се подхожда индивидуално, като е необходимо съобразяване на терапевтичния план с неговите конкретни потребности.
Един и същ препарат показва различна ефективност и активност при различните пациенти и отделните заболявания, като мониторирането на дозата и използването на оптимална такава също се различава в зависимост от индивидуалните особености на пациента.
Възможни рискове и странични ефекти при лечение с транквилизатори
Транквилизаторите могат да предизвикат редица неприятни симптоми, като например сънливост, обърканост, дезориентация и нарушения на координацията, мускулна слабост, по-рядко и мускулни болки, ксеростомия (сухост в устата), неясно виждане и други.
Толерантност се развива с времето, постепенно, но главно към антиконвулсивния и седативно-сънотворен ефект. Към анксиолитичния ефект не се развива толерантност, съответно необходимост от повишение на дозата с времето. Продължителното лечение с транквилизатори и особено с представители на производните на бензодиазепина, крие рискове от развитие на лекарствена зависимост.
При прекратяване на продължително лечение (повече от три месеца) се наблюдава характерен абстинентен синдром, проявяващ се с безсъние, тревожност, главоболие, тремор, гастроинтестинални прояви и други.
При прием на по-високи от препоръчителните дози, случайно или умишлено, е възможно развитие на токсични прояви, проявяващи се обикновено в рамките на 30 минути до два часа след приема.
Степента, в която се потиска централната нервна система, варира от изразена сънливост до кома в зависимост от дозата и индивидуалните особености и чувствителност на болния. Основните признаци включват изразена мускулна слабост, атаксия, сомнолентност, нарушения в говора (неразбираема реч), летаргия. Коматозно състояние и потискане на дишането с респираторна депресия се развиват при прием на многократно по-високи дози и съответно при тежка интоксикация.
Поради рисковете от токсични реакции и зависимост към медикаментите се препоръчва да ги съхранявате на недостъпни за външни лица места.
При пациенти с определени подлежащи заболявания (тежко чернодробно или бъбречно увреждане, сърдечно-съдови заболявания, тежка депресия със суицидни мисли и поведение) транквилизаторите се прилагат с повишено внимание и при необходимост използване на по-ниска доза.
Не се препоръчва употребата им по време на бременност или кърмене, освен при изрични показания от лекуващия лекар в случаите, при които ползата от употребата им надвишава значително рисковете за плода, новороденото или кърмачето.
Едновременната употреба на транквилизатори с някои други лекарства повишава рисковете от токсични прояви, нежелани ефекти и влошаване на общото състояние на болния.