По случай 10 октомври – Световен ден на психичното здраве, Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите към Общински съвет по наркотични вещества при Община Ямбол организира фотоконкурс на тема „Щастието в кадър“. Целта на конкурса е всеки да изрази, чрез снимка чувствата и емоциите, които го карат да бъде пълноценна личност в ежедневието си и го подпомагат да поддържа своето добро психично здраве. Участие могат да вземат всички желаещи, без ограничение във възрастта.Снимките трябва да бъдат авторски, като под автор на снимката ще се приема лицето, което е изпратило творбата. Вашите кадри изпращайте на адрес: pitz_yambol@abv.bg , в срок до 10.10.2021 г., придружени със следната информация: име и фамилия, възраст, населено място и телефон за контакт. Оценяването ще се извършва във фейсбук страницата на ПИЦ-Ямбол, като всички снимки ще бъдат публикувани на 11.10.2021 г. Авторите на първите три снимки, събрали най-много харесвания ще бъдат наградени.Победителите ще бъдат обявени на 25.10.2021 г.
Годишните изследвания на Националния център по зависимости и злоупотреба с вещества (National Center on Addiction and Substance Abuse, накратко CASA) към Колумбийския университет в САЩ целят да идентифицират ситуации или характеристики, които увеличават или намаляват риска за това един тийнейджър да пуши, пие, да злоупотребява с алкохол, нелегални наркотици или медикаменти с рецепта. Тази година проучването на CASA с юноши и техните родители се съсредоточава върху това кои от действията на родителите – или бездействието им – влияят върху риска юноши между 12- и 17-годишна възраст да употребяват психоактивни вещества.
Резултатите са смущаващи. Всички майки и бащи заявяват, че са загрижени и притеснени за предизвикателствата, с които се сблъскват в отглеждането на децата си. Много от тях обаче не осъзнават как някои от техните действия влияят върху децата им и повишават риска от това те да започнат за злоупотребяват с психоактивни вещества. Много от родителите не са склонни да предприемат действия, така че да предотвратят ситуациите, които поставят децата им в по-голям риск от това да развият сериозен проблем, свързан с употребата на вещества.
В сравнение с времето, когато те самите са израствали, 8 от всеки 10 запитани родители казват, че в днешно време е по-трудно да си сигурен, че децата ти са в безопасност, а трима от всеки четирима родители споделят, че е по-трудно да отгледаш дете с „морал и добра ценностна система“. Като имаме предвид тези данни, няма как да не си зададем въпроса: „Защо има толкова много родители, които не оценяват какво въздействие има тяхното собствено поведение над децата им и уязвимостта им към психоактивни вещества? Или такива, които не полагат повече усилия?“
Тийнейджъри, чиито родители са въвлечени в живота им, е много по-малко вероятно да пушат, пият или да употребяват наркотици. За да бъде въвлечен един родител в живота на детето си, това означава да участва в ежедневието им, да почива и да се забавлява в свободното си време с детето си, да вечерят често заедно. Също така въвлеченият родител наблюдава детето си и го напътства кои поведения са приемливи – не само с думи, но и с положителни лични примери за здравословно поведение.
Проблемни родители
Много родители се справят добре с отглеждането и възпитанието на децата си. Но изследването на CASA от тази година идентифицира „проблемни родители“, които дават възможност (а в определени случаи дори насърчават) тийнейджърите си да употребяват тютюн, алкохол и незаконни лекарства по рецепта. Чрез действията си (и бездействието си) те се превръщат не в част от решението, а в част от проблема, който представлява тийнейджърската употреба и злоупотреба на алкохол и наркотици.
Според това проучване проблемни родители са тези, които:
Не следят кога децата им излизат от вкъщи и не знаят къде прекарват времето, когато са навън с приятели в училищни дни (от понеделник до четвъртък).
Не знаят как да държат на безопасно място, което няма да бъде достигнато от децата им, собствените си опасни и пристрастяващи лекарства, като болкоуспокояващи или стимуланти.
Не могат да разговарят адекватно с децата си за опасността от разпространение на наркотици в училище.
Дават лош пример.
“Знаете ли къде обикновено е детето ви в десет часа вечерта?”
Около 46% от родителите на тийнейджърите – в сравнение само с 14% от запитаните, които не знаят или премълчават, че децата им излизат – споделят, че действително е обичайно децата им да излизат през седмицата с приятели.
Да не знаеш къде е детето ти и какво прави е рисковано. Защо? Защото колкото до по-късно остават навън тийнейджърите с приятелите си, толкова по-вероятно е да имат достъп до алкохол и наркотици. Половината от тези тийнейджъри, които се прибират след 10 вечерта, казват че действително са имали досег с психоактивни вещества, а една трета от тези, които се прибират между 8 и 10 вечерта, също потвърждават това.
Родителите като пасивни „окуражители“
Някои родители пасивно насочват децата си в посока на употреба, като оставят небрежно из къщата силно пристрастяващи лекарства като Оксиконтин или Викодин и по този начин ги правят лесно достъпни за децата си. Една трета от децата, които злоупотребяват с предписани лекарства, казват, че ги намират у дома. Други 31% казват, че ги взимат от свои приятели. Тъй като е логично да предположим, че приятелите на тези 31% също намират лекарствата у дома, можем да твърдим, че повече от половината тийнейджъри, които злоупотребяват с лекарства, предписвани единствено от лекар, взимат тези лекарства от семейната аптечка.
Тийнейджърите, които приемат такива лекарства, смятат, че те са по-безопасни от наркотици, продавани на улицата – тъй като те са купени от аптека и родителите им също ги използват. Преди няколко десетилетия като правило родителите са заключвали шкафовете с алкохол. Може би е дошъл моментът сега да заключват и шкафовете за лекарства – или поне да следят броя таблетки, които употребяват, и за някаква евентуална липса.
Песимисти и наивни родители
Почти всички родители – включително тези, които смятат, че в училищата на децата им се употребяват, държат или се продават наркотици – смятат, че е важно в училищата на децата им да има строга политика, която не толерира наркотици. Въпреки това обаче от почти половината от запитаните родители, които заявяват, че училищата на децата им са пълни с наркотици, само 39% от тях смятат, че е реалистично да се очаква училищата да се „изчистят“ от вещества.
Не е изненадващо (като се има предвид тази родителска нагласа), че 1 от всеки 5 деца в основни училища и почти две трети от тийнеджърите в гимназиален етап посещават училища, където има наркотици. Изследванията сочат недвусмислено, че в сравнение с тийнейджърите в училища, където няма наркотици, учениците в тези училища е три пъти по-вероятно да пушат марихуана и да се напиват в рамките на един месец, както и да пушат цигари и да пият редовно. Въпреки това една трета от родителите смятат, че наличието на наркотици в училище не увеличава риска от това децата им да експериментират с тях.
Тези песимистично настроени или наивни родители не бива да приемат, че наличието на наркотици в училище е неизбежно, също както са твърдо против това, в училищата да има азбестови материали, които представляват риск за здравословното състояние на децата им. Би следвало тези родители да изискват да се премахнат наркотиците от училищата на децата им. Никое правителство не би следвало да изисква от родителите да пращат децата си в училища, където те ще бъдат изложени на психоактивни вещества.
Предписани медикаменти и марихуана
Лесният достъп до незаконни вещества допълнително затруднява родителите в опитите им да останат свързани със своите деца в тийнейджърска възраст. Достъпността е майка на употребата и (за повечето тийнейджъри) лекарствата с рецепта и марихуаната могат да се набавят толкова лесно, колкото и бонбоните.
Всяка година питаме тийнейджърите кое от следните може най-лесно да се закупи: цигари, бира, марихуана или лекарства с рецепта. За пръв път откакто проучването CASA се провежда, лекарствата могат да се закупят по-лесно от бира. В сравнение с 2007 година юношите, които казват, че им е най-лесно да се сдобият с лекарства, са нараснали с 46%.
Марихуаната също е по-лесно достъпна от всякога – 23% от запитаните тийнейджъри могат да се сдобият с нея за по-малко от час, а 42% – за по-малко от ден. В сравнение с предходната година тийнейджърите, които могат да се сдобият изключително лесно с марихуана, са нараснали с 35%.
Операция „мама и тате в екип“
Превенцията на злоупотреба с психоактивни вещества е основно работа в екип. Всяка майка и всеки баща би следвало да си зададе въпроса: “Правя ли всичко необходимо, за да помогна на детето си да премине през трудните тийнейджърски години, без да развие проблеми с тютюн, алкохол и други наркотици?”
Най-важно е поставянето на добър пример – въздържането от вещества, алкохол, цигари, както и използването на лекарства с рецепта с мярка. Най-притеснителното в тазгодишното проучване на CASA е, че приблизително една четвърт от запитаните тийнейджъри знаят за родители на техни приятели или съученици, които пушат марихуана, както и че десет процента споделят, че са чували за родители, които пушат „трева“ заедно с децата си.
Всеки родител би трябвало да наблюдава дейностите на детето си през учебните дни, да държи на сигурно и недостъпно място опасни лекарства, да изисква от детето си да не употребява нищо през учебните дни и цялостно да бъде въвлечен и ангажиран в неговото ежедневие.
Няма по-мощни примери за родителска ангажираност от това да мотивирате детето си да бъде духовно въвлечено или да участва в семейните вечери. Тийнейджъри, които са религиозно ангажирани и често участват в семейните вечери, са в много по-малък риск от употреба и злоупотреба на психоактивни вещества. Родителският екип е ключов тук. В сравнение с тийнейджърите, които посещават ежеседмично религиозни служби – независимо дали са католици, протестанти, евреи или мюсюлмани – тези, които никога не посещават такива мероприятия, е 3 пъти по-вероятно да употребяват марихуана и два пъти по-вероятно да пушат и пият. В Америка в 21-ви век е малко вероятно тийнейджърите редовно да посещават религиозни служби, освен ако родителите им не ги заведат.
А каква разлика внася семейната вечеря! Много по-малко вероятно е юношите, които вечерят с родителите си поне 5 пъти седмично, да пушат, пият или употребяват наркотици, отколкото децата, които имат семейни вечери по-малко от 3 пъти седмично.
Отплатата за добро родителстване е огромна: едно дете, което достига 21-годишна възраст, без да пуши или да употребява психоактивни вещества или алкохол, е почти сигурно, че никога няма да го направи. В днешно време децата няма как да преживеят турбулентното десетилетие между 11- и 21-годишна възраст без ангажирани родители. Ако родителите не са част от решението, те стават част от проблема.
Информиране, относно вредните последици от употребата
на ПАВ;
Спазване на принципите на конфиденциалност.
Други дейности, които Превантивно-информационен
център по проблемите на наркоманиите осъществява:
Информиране за различните начини за справяне с
негативните емоции, тревожност, раздразнителност, напрежение;
Провеждане на занятия за повишаване на
емоционалната интелигентност сред подрастващите;
Повишаване на знанията и уменията на родителите,
с цел поддържане на добър психоклимат в семейната система. Подобряване на връзката
родител-дете;
Промоция на здравословен начин на живот сред младите хора;
Организиране на спортни мероприятия и занимания
по приложни изкуства, като алтернатива на свободното време;
Реализиране на Национални програми за превенция
употребата на наркотични вещества в
училищна среда;
Организиране на благотворителни кампании,
съвместно с доброволци, с цел стимулиране на добротворчество у младите хора;
Дейности, свързани с повишаване информираността
на педагози, педагогически съветници и други специалисти по отношение
превенцията на употребата и злоупотребата с наркотични вещества сред подрастващото
поколение.
Всички дейности и услуги,
предлагани от Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите са
безплатни!
Енергийните напитки са безалкохолни напитки, представяни от производителите като доставящи енергия. Енергизиращият им ефект не се свързва с високата енергийна стойност, а със стимулиращото действие върху функциите на организма на включените в състава им биологично-активни вещества, витамини и растителни екстракти.Определение на термина „енергийна напитка“ липсва както в научната литература, така и в законодателството. Те съдържат обичайно различни комбинации и количества от кофеин, витамини от група В, растителни екстракти (гуарана, мате, женшен, гинко билоба), таурин, инозитол, карнитин и високо количество захар.
По неофициални данни около 20 % от децата между пети и седми клас изпиват поне по 5 енергийни напитки седмично. А средногодишно в България се консумират около 19 000 000 литра енергийни напитки.Основното им приложение е да тонизират тялото и да увеличат трудоспособността. Много често обаче се наблюдават и нежелани ефекти като раздразнителност, тревожност, сърдечни проблеми, увреждания на черния дроб и бъбреците, наднормено тегло, гърчове, припадъци, хиперактивност.
От съдържанието на енергийните напитки става ясно, че те на са подходящи за деца. Практиката обаче показва друго. В почти всички търговски обекти около училищата могат да се закупят енергийни напитки.Кофеинът действа ободряващо както физически, така и психически. Той може да повиши нивата на адреналин, което води до пристрастяване. В 300 мл енергийна напитка се съдържа кофеин, колкото в една много голяма чаша кафе. Когато се приема кофеин наведнъж, в много голямо количество се повишава кръвното налягане и сърдечната честота, което може да доведе до припадък. Енергийните напитки може да причинят хипертонична криза.Има данни за приети деца в болница след прием на енергийни напитки със задух и сърцебиене. Енергийните напитки причиняват лъжливо усещане за повишена трудоспособност, но всъщност те причиняват хиперактивност и по-бързо изтощаване на организма.Сред момичетата съществува и опасна мода – отслабване с енергийни напитки. Те притъпяват усещането за глад, което се дължи на повишения адреналин. Предвид огромните количества захар, съдържаща се в тези напитки обаче, ефектът може да е обратен и килограмите вместо надолу, да тръгнат нагоре.Случва се децата да използват енергийни напитки вместо вода. Това би могло да бъде пагубно за бъбреците. Кофеинът действа обезводняващо и засилва жаждата.Експертите съветват замяната на енергийната напитка с чиста вода. Като алтернатива може да се избере натуралния шоколад, чиито ползи са много по-големи от вредите.
Проф.Стефка Петрова – експерт по хранене и диететика: „Енергийните напитки не са познати сред младите хора като опасни напитки. Много малка част от тях знаят, че злоупотребата с тези напитки може да доведе до сериозни здравни проблеми.“У нас няма закон, който да забранява продажбата на енергийни напитки на деца, като изключим това в районите на училищата. Според експерти, младите хора не осъзнават вредите от честата им консумация.Енергийните напитки причиняват някои изключително сериозни странични ефекти. Сред тях са: превъзбуденост, треперене, стомашно разстройство, болки в гърдите, световъртеж, припадъци, безсъние и дори сърдечно-съдови атаки. Само защото са достъпни и изглеждат безобидни, не означава, че енергийните напитки не могат да нанесат сериозни здравословни вреди.Няколко причини да не прибягвате до употреба на енергийни напитки:
1. Те могат да причинят повишено усещане за тревожност и стрес. За някои от тях в действителност е установено, че съдържат повече кофеин, отколкото всъщност е обозначено на етикетите им. Известно е, че в големи количества кофеинът предизвиква паника, хроничен стрес и ускорено сърцебиене .
2. Високо съдържание на захар. Освен, че ни снабдяват с „изкуствена“ енергия, тези напитки обикновено съдържат и завидни количества захар. За някои например е доказано, че съдържат 15 чаени лъжички захар. Като оставим катастрофално голямата доставка на захар за организма, тя може да ни остави дехидратирани, да потисне функциите на имунната система, да повиши възпалителните процеси, да доведе до поява на кариеси и до наддаване на телесното тегло.
3. Промени в настроението. Ако редовно консумирате енергийни напитки, ще ви се наложи сериозно да преосмислите избора си. Изследванията са показали, че при тези, които често пият кофеинови стимуланти, се наблюдават занижени нива на серотонин. Именно този специфичен невротрансмитер е известен още като хормонът на щастието. Изчерпването на този хормон се свързва с наличието на лошо настроение, тревожност и депресия.
4. Натоварване на органите. Друг риск от консумирането на енергийни напитки е, че те могат сериозно да натоварят органите. Сърцето, черният дроб, мозъкът, храносмилателният тракт и бъбреците при консумация на енергийни напитки работят така, сякаш човек пътува в самолет или се бие, като в крайна сметка се дехидратира и изтощава до краен предел. Енергийните напитки форсират човешките органи да реагират така, сякаш са в ситуация на опасност, затова можете да си представите колко вредни всъщност са те.
5. Безсъние. Въпреки че вероятно ви допада внезапния прилив на енергия и жизненост, когато изпиете енергийна напитка в опит да се справите с изморителните следобедни часове, това няма да ви се струва чак толкова добра идея, когато се ориентирате към лягане вечер. Този вид напитки могат да причинят загуба на дълбокия и спокоен сън, което в крайна сметка ще ви накара отново да посегнете към тях на следващия ден. Излезте решително от този омагьосан кръг и си набавете енергия по едни по-естествени и безопасни начини – с тренировка, пиене на много вода и консумиране на здравословна храна.
6. Изкуствени подсладители. За производството на диетичните и нискокалоричните енергийни напитки често се използват изкуствени подсладители, какъвто например е аспартамът. В отговор на все по-нарастващия проблем със затлъстяването редица компании започнаха производство на различни версии на своите напитки без съдържание на захар през последните години. Консумирането на напитките с обозначение за липса на захар ни коства само 20 калории, но лошата новина е, че аспартамът, използван за подслаждането на този вид напитки, може да бъде дори по-вреден за нас, отколкото самата захар.Изкуствени аромати и оцветители. Повечето енергийни напитки на пазара не съдържат никакъв реален плодов сок, така че те се нуждаят от изкуствени оцветители и ароматизатори, за да изглеждат по-привлекателно и да ви изкушат да ги опитате. Ще бъдете ужасени, когато разберете, че различните вкусове на някои енергийни напитки са пълни с токсични химически оцветители. Производителите използват няколко различни бои за храни, като една от най-често прилаганите е Red 30, а нерядко тя се съдържа дори в продукти, които не са червени на цвят. Тя се свързва с реакции, вариращи от мигрена и главоболие до изблици на раздразнение, замаяност, агресивно поведение, хиперактивност, неконтролируеми писъци и плач, нервност, ритане, неспособност у децата да стоят спокойно и да се концентрират.
7. Умора, свързана с надбъбречните жлези. Някои хора се чувстват уморени след прием на кофеин. Това е симптом на т.нар. „надбъбречна умора“, когато системата на адреналина в тялото се пренатовари от перманентния висок прием на кофеин. Верният отговор на този проблем е не да се увеличи кофеинът, а да се редуцира неговото количество, да се проведе детоксикация, и така надбъбречните жлези да се върнат към нормалния си ритъм. Помнете, че е трудно да се избере една безопасна доза, тъй като тя варира при различните хора и въз основа на индивидуалната поносимост.
8. Витамини от група В. Този витамин е една от съставките, налична в почти всяка енергийна напитка. Със сигурност е от полза да се приема препоръчителната дневна доза, но повече от 34 мг B3 (или ниацин) може да предизвика зачервяване на кожата. Консумирането на повече от 100 мг или повече В 2 може да доведе до чернодробна токсичност. Повече от 99 мг от витамин B6 може да предизвика сетивни нервни проблеми, като усещане за парене и кожни лезии.
9. Алергични реакции. Най-често срещаната съставка на енергийните напитки – кофеинът, може да доведе до редица алергични реакции като обрив, сърбеж, подуване на езика, устата, лицето или устните, затруднено дишане, стягане в гърдите, повръщане.
През последните години специалисти от хуманитарните професии все по-гръмко и по-тревожно предупреждават за опасността, която дебне подрастващото поколение – децата, тинейджърите, младежите. Става въпрос за все по-разрастващото се употребяване на спиртни напитки и наркотични вещества от непълнолетните, тинейджърите, младежите. Този проблем е актуален в много държави по света и той продължава да остава един от социално най-значимите и за България.Да се опази детето от наркотиците и алкохола – това, несъменено, е най-важният и сложен проблем, с който се сблъсква, така или иначе, което и да е семейство. Имайки в предвид влиянието на връстниците, телевизията, киното, социалните мрежи, рекламите и музиката… понякога на родителите им се струва, че те почти нямат шансове да повлияят върху избора на детето си. В действителност това не е така. Ценностите, на които те учат децата си в процеса на възпитанието (порастването), са основният въздържащ фактор във въпроса касаещ употребяването на наркотици и алкохол в бъдещето.Тинейджърите от семейства с добър емоционален и психологичен климат, в които родителите имат контакт с детето си, наясно са с неговите проблеми, свойствени за възрастта му, уважават правата му като на личност, едва ли ще станат алкохолици и наркомани.Ако това липсва в семейството, то такива родители са лоши помощници в борбата за щастливо и сигурно бъдеще на детето. Когато отсъства интерес от страна на родителите към живота на тинейджъра, оставили са децата си без надзор, погълнати са от собствените си проблеми, съществува конфликтна обстановка в семейството – всичко това в една или друга степен способства за постепенното отблъскване на детето/тинейджър, търсещо възможности за самореализация, разбиране, приятелско участие, признаване…
От тук, можете да свалите нашите онлайн бюлетини и да получите полезна информация, по проблемите със зависимостите, информация свързана със здравословният начин на живот, както и забавни семейни игри.
Всеки един от трите бюлетина обхваща различна възрастова група и е строго съобразен с нуждите, разбиранията, физическото и психическото развитие на дадената група.
Хазартът е широко разпространено развлечение и се среща под множество форми—казина, онлайн залагания и лотарийни игри. За съжаление, тези дейности могат да имат сериозни последици, включително развитие на зависимост.
Хазартната зависимост се разглежда като психично разстройство, за което са характерни чести епизоди на залагане, които доминират толкова много в живота на човек, че могат да навредят на другите области на функциониране – образование, професионално развитие, създаване и поддържане на взаимоотношения с други хора. Зависимите често лъжат близките си относно хазартната си игра, взимат заеми и често вярват, че могат да контролират изхода от играта. Те изпитват големи трудности да контролират поведението си що се отнася до залаганията и се нуждаят от професионална помощ.
Същност на заболяването
Има спорове точно към коя група психични разстройства спада хазартната зависимост – дали прилича повече на компулсивните разстройства или на зависимостта към психоактивни вещества (алкохол и наркотици). Това се вижда в различните класификатори на психичните разстройства.
В класификатора, който се използва в Европа (Международна класификация на болестите, десета ревизия), разстройството се причислява към разстройствата на навиците и влеченията и се нарича „патологично влечение към хазарт“. Характеризира се с чести, повтарящи се епизоди на хазартна игра. Уточнено е, че тази дейност доминира в живота на човека толкова много, че е в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти.
В американския класификатор DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, пета ревизия) нещата стоят по различен начин. В него разстройството, за което говорим, е включено към тези, свързани с психоактивни вещества и зависимост. Последната ревизия на този класификатор е от 2013 година и взима предвид скорошни изследвания относно това заболяване.
В тази статия ще използваме термина „хазартна зависимост“ поради приликите с другите зависимости и техните симптоми. Друг аргумент в полза на това са скорошни изследвания с невро-изобразителни техники, които показват някои сходства в мозъчната активност на зависимите от хазарт и тези със зависимост към вещества. Сред тях са недобро представяне при решаване на определени задачи, дисфункции на сходни области в мозъка и невротрансмитерни системи (допамин и серотонин).
Симптоми
В DSM-V, който вече споменахме, са посочени критерии, поне 4 от които трябва да са налице за период от една година, за да се постави диагнозата хазартна зависимост:
1. Нужда от залагане на нарастващи суми пари, за да се постигне желаното вълнение. 2. Безпокойство или раздразнителност при опити да се намали или спре залагането. 3. Правени са няколко неуспешни опита за намаляване или спиране на залагането. 4. Човекът често е прекалено силно ангажиран с хазарта (има постоянни мисли, в които изживява отново минали залагания, планиране на следващи, намиране на пари за залагания). 5. Често залага, когато е в дистрес (чувство на безпомощност, вина, тревога, депресивност). 6. След като загуби, често се връща на следващия ден, за да си „върне“ („преследване“ на загубите). 7. Лъже, за да прикрие степента на ангажираност със залагания. 8. Застрашил е или е изгубил значима връзка, работа, образователна или професионална възможност заради залагания. 9. Разчита на други да осигурят пари за облекчаване на отчайващи финансови ситуации, които са причинени от залаганията.
Уточнява се и тежестта на заболяването според броя покрити критерии. При леката форма присъстват 4-5 от тях, като най-често сред тях са прекалено силната ангажираност с хазарта и „преследването“ на загуби. При умерената форма човек покрива 6-7, а при тежката 8 или всичките 9. Застрашаването на връзки или професионални възможности заради хазарта и разчитането на други да осигурят пари за залагания са най-рядко покриваните критерии и се срещат при тези с по-тежки форми на хазартна зависимост. Тези, които търсят лечение, най-често са с умерена или тежка форма.
Има и някои допълнителни характеристики, които подкрепят поставянето на тази диагноза. Характерни са изкривявания на мисленето като отричане, суеверия, чувство за сила и контрол над изхода на играта (който всъщност зависи от случайността), прекалено голяма увереност. Някои хора с хазартна зависимост са импулсивни, съревноваващи се, енергични, изпитват безпокойство и лесно се отегчават. Те може да са прекалено загрижени за одобрението на другите и да са щедри до степен на екстравагантност, когато печелят. Други може да са депресирани и самотни и може да залагат, когато се чувстват безпомощни, виновни или потиснати. Около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а около 17% са правили опит за самоубийство.
Развитие и курс на заболяването
Началото на заболяването може да е през юношеството или ранната зряла възраст, но и в средна или дори по-късна възраст. Обикновено хазартната зависимост се развива в продължение на години, като при жените това се случва по-бързо. Наблюдава се постепенно увеличаване на стойността на залозите и на честотата им. Със сигурност по-леките форми могат да прераснат в по-тежки. При повечето хора доминират един или два вида залагания, но някои хора се ангажират в множество форми на хазарт. Има разлика в честотата на залаганията според вида игра – лотарийните билети се купуват по-често, отколкото се ходи в казино, например. Честотата на играта може да е свързана по-скоро с типа залагания, отколкото със сериозността на заболяването. Например купуването на един лотариен билет дневно може да не е проблемно, докато по-рядкото залагане в казино може да е част от разстройство, свързано с хазарта. Също така количеството заложени пари може да не са индикатор за зависимост сами по себе си.
Залаганията могат да са редовни или епизодични, а самото разстройство може да е постоянно или да има периоди на ремисия. Залагането може да се увеличи в периоди на стрес или депресия и при употреба на психоактивни вещества. Може да има периоди на много интензивна игра и тежки проблеми, периоди на пълно въздържание и такива с непроблемно залагане. Възможни са спонтанни дългосрочни ремисии. Въпреки това често хората подценяват своята уязвимост да развият хазартна зависимост или зависимостта да се завърне след дълъг период на ремисия. По време на ремисия те може погрешно да смятат, че повече няма да имат проблем с контрола върху залагането и че биха могли да практикуват някои форми на хазарт, без да възникнат проблеми.
Рискови фактори
Ранният старт на залагането (в детска или юношеска възраст) е свързан с повишен риск от развитие на зависимост. Тя се среща по-често при хора с антисоциално разстройство на личността, депресия, биполярно афективно разстройство и други разстройва, свързани с употреба на вещества и особено на алкохол.
Хазартната зависимост има свойството да се „натрупва“ в семействата, което подсказва за наследствени фактори и за такива на средата. Това означава, че може би има гени, които играят роля за развиването на заболяването, но и средата, в която детето расте, има значение. Проблемите със залагания са по-чести при еднояйчни, отколкото при двуяйчни близнаци. Също така се среща по-често сред близки роднини на хора с проблеми с алкохола в сравнение с представители на общото население.
Последици от зависимостта
Това заболяване може да засегне много сфери от живота на човек, неговото психосоциално функциониране, физическо и психично здраве. Хората, страдащи от хазартна зависимост, могат да застрашат взаимоотношенията с членове на семейството или да ги разрушат. Това може да е последица от повтарящите се лъжи за прикриване на степента на проблема или искането на пари, които по-късно биват използвани за залагане или за изплащане на заеми.
Професионалното развитие или образованието също могат да бъдат засегнати. Зависимите често отсъстват от работа и се справят сравнително зле с работните задачи. Възможно е да залагат, докато са на работа или да са заети с мисли за залагане и справяне с проблеми около него, когато би трябвало да работят или учат.
Финансовите проблеми са често срещани. В опит да намерят пари, които да залагат, зависимите могат да вземат заеми в голям размер и/или да разпродадат част от имуществото си.
Важно: Според изследвания в областта около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а приблизително 17% са правили опит за самоубийство.
Придружаващи заболявания
Зависимите към хазарт са в повишен риск и от други психични разстройства, свързани с употреба на психоактивни вещества, депресивни разстройства, тревожни разстройства и разстройства на личността. При някои хора други заболявания предшестват зависимостта, а при други хора зависимостта към хазарт може да се появи преди началото на други заболявания като тревожни разстройства и разстройства, свързани с употребата на психоактивни вещества.
Лечение
Подходяща първа стъпка при съмнения за проблем с хазарта е консултацията с психолог, който има опит в областта на зависимостите. Ако се тревожите за ваш близък, който обаче отрича да има проблем и не желае да се консултира, можете вие да го направите без него. С психолога можете да обсъдите ситуацията, да получите повече информация и подкрепа, да обсъдите какви са вариантите за действие. Имайте предвид, че е трудно да мотивирате зависимия за промяна и ще е нужно търпение и упорство.
Когато се стигне до етапа, в който зависимият има желание да потърси помощ, трябва да се направи оценка на състоянието и да се избере най-подходящия вариант за лечение според нуждите му – индивидуални консултации при психолог, програми за психосоциална рехабилитация (терапевтични общности, дневни програми, вечерни програми) или други опции. Оценката и самото лечение се осъществяват от специалисти.
Препоръчва се зависимият да не държи в себе си големи суми, да не разполага с кредитни карти и да избягва рискови ситуации—посещения на игрални зали и сайтове за залагания, да се въздържа от употреба на алкохол (той понижава способността за самоконтрол), да запълва времето си с дейности, които нямат нищо общо с хазарта. Тези препоръки са полезни, но в никакъв случай не са достатъчни и не отменят нуждата от терапия.
Важно: Тъй като около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а част от тях са правили опит за самоубийство, е необходимо да се направи и оценка на риска от самоубийство. Още за този риск можете да прочетете тук.
Използвана литература:
American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Washington, DC: American Psychiatric Association.
Leeman, R. F., & Potenza, M. N. (2012). Similarities and differences between pathological gambling and substance use disorders: a focus on impulsivity and compulsivity. Psychopharmacology, 219 (2), pp 469-490
Световна здравна организация. (1992). Международна класификация на болестите (десета ревизия), Женева: СЗО
Общински съвет по наркотични вещества при община Ямбол и Превантивно информационнен център за борба с наркоманиите съвместно с Общински съвет по наркотични вещесва организират за втора поредна година” Коледна творческа работилничка ” за ученици в 3-ти и 4-ти клас в училища на територията на град Ямбол. Мероприятието ще се проведе в Младежки дом ” Георги Братанов” от 09.12.2019г. до 13.12.2019г. включително в часовете от 10:00ч. до 12:00ч и от 14:00ч до 16:00ч.
Посещенията ще се провеждат по график с предварителна заявка от страна на училищата.
Екипа на ПИЦ към ОСНВ – гр. Ямбол, ще посети всяко училище изявило желание да се запише за посещение на телефоните за връзка на ПИЦ във сайта ни на страницата за контакти . Сегашната ни кампания е на тема “Превенция на рисково поведение”, като се интерпретира лекцията на Д-р Тасев от сериала “Откраднат живот”, за последствията от употреба на психоактивни вещества. Часът протича, като в началото, разказваме историята на момиче тийнейджър, с бъдеще в музикалната индустрия, когато едно нейно решение води до обрат в живота й.
Следва учениците да бъдат разделени по групи, като заедно в група, ще разискват различни поставени от нас казуси . Като за всеки от казусите, следва кратка дискусия с групата, която отговаря по даденият въпрос, а след това дискусията преминава в целият клас. Така се разисква всеки един от казусите. След като преминат всички казуси, затваряме темата с няколко обобщителни думи.
This site uses functional cookies and external scripts to improve your experience.
This site uses functional cookies and external scripts to improve your experience. Which cookies and scripts are used and how they impact your visit is specified on the left. You may change your settings at any time. Your choices will not impact your visit.
NOTE: These settings will only apply to the browser and device you are currently using.